Норвежката горска котка принадлежи към полудългокосместите породи, създадени през втората половина на 20 век. Но нейният произход е древен - от дивата горска котка, обитаваща фиордите и северните норвежки гори. Нейните предци имали дълга и гъста козина, която ги предпазвала в суровите зимни условия. Запазила е и днес своята красива, пищна, (полу)дълга козина, съобразителността и находчивостта на дивите си предшественици, живели векове наред на свобода в древните, обвити в магически ореол, скандинавски гори.
Тялото на норвежката горска котка е дълго, едро и гъвкаво, добре замускулено. Главата има триъгълна форма, носът е дълъг, с прав профил, без стоп. Има изразена брадичка. Ушите са дълги, високо поставени, с неголеми стърчащи косъмчета на върха (както при риса). Очите й са големи, отворени и могат да бъдат различно оцветени, като цветът им трябва да съответства на окраската на козината.
Крайниците са високи, като задните са по-дълги от предните. Опашката е дълга и рунтава. Козината на норвежката горска котка се състои от дълги, блестящи и непопиващи вода покривни косми и от гъст, плътен подкосъм, предпазващ котката от студове. Лятното окосмяване е късо, без “якичка” и без гъсти косми на гърдите и брадата, поради това, че подкосъмът е слабо развит. Наесен се образува зимната козина, която е обилна и равномерна по цялото тяло. Допуска се всякакъв цвят на окраската, а също и комбинация на белия с други цветове за крайниците, корема и гърдите. Най-често срещаните комбинации са някой основен цвят с бяло на гърдите, лапите и корема. При оценяването на изложби особено се цени типът и качеството на косъма, като цветът и рисунъкът имат второстепенно значение.
1. Това е естествено създадена порода. Нещо особено важно. Защото означава, че се е развивала без намесата на човека много дълго време (казват, че е било така векове наред) докато някой от фелонолозите решил, че тази обикновена нечистокръвна и нечистопородна котка трябва да се превърне в изложбена. Това се случва около 1930 г. От тогава до днес развитието на тази порода котки в е ръцете на хора, които (предимно, но не изключително) се занимават с външния й вид. 2. Тази порода котки е подобна на американския мейн куун и на сибирската горска котка, но не страда от същите генетично предавани болести. Въпреки, че може да има някои слаби места, като цяло това е красива и здрава котка.
3. Това е котка, по-голяма от средната. Още една прилика с мейн куун, която е може би най-едрата порода домашна котка в момента (не става въпрос за създаваните периодично хибриди с диви котки). Но все пак норвежката горска котка не е толкова едра.
4. Тя е полудългокосместа. Позволена е всякаква окраска не само като цветове, но и като рисунък на козината. Нещо, която я отличава от повечето породи, при които е позволена само определена гама цветове или дори само един цвят в различни оттенъци (например, сивите породи котки като руска синя, шартьоз, нибелунг или корат). Горният слой на козината на норвежката горска котка е защитен, а гъстият подкосъм я предпазва от студа.
5. Породата е призната от всички големи асоциации на любителите на котки по света.
6. Норвежката горска котка е атлетична, умее с лекота да пълзи надолу по дърветата до момента, в който открие подходящо място за скок на земята от височина до 9-10 метра! При това пълзи с главата напред т.е. надолу. Повечето котки обикновено бавно се спускат обратно по пътя, по който са се качили. Най-вероятно норвежката горска котка е развила това свое умение в многовековния си живот в древните норвежки гори. Тя обича да наблюдава околността от високо – защо не именно от върха на някое дърво. Разбира се, не всички представителите от породата обичат чак толкова много да се катерят по дърветата.
7. Някои чистокръвни породи котки са по-редки от други. Норвежката горска котка не е сред редките породи.
8. В момента норвежката горска котка е на 7 място по популярност в света от около 70 породи котки, включени в класация, която е изготвена на базата на интереса на посетителите в Internet към всяка порода и гласуването им в нейна полза.
6. Норвежката горска котка е атлетична, умее с лекота да пълзи надолу по дърветата до момента, в който открие подходящо място за скок на земята от височина до 9-10 метра! При това пълзи с главата напред т.е. надолу. Повечето котки обикновено бавно се спускат обратно по пътя, по който са се качили. Най-вероятно норвежката горска котка е развила това свое умение в многовековния си живот в древните норвежки гори. Тя обича да наблюдава околността от високо – защо не именно от върха на някое дърво. Разбира се, не всички представителите от породата обичат чак толкова много да се катерят по дърветата.
7. Някои чистокръвни породи котки са по-редки от други. Норвежката горска котка не е сред редките породи.
8. В момента норвежката горска котка е на 7 място по популярност в света от около 70 породи котки, включени в класация, която е изготвена на базата на интереса на посетителите в Internet към всяка порода и гласуването им в нейна полза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар